РЕНОМЀ, мн. няма, ср. Книж. 1. Обикн. с опред. или членувано. Създадено обществено мнение за някого или нещо; репутация, име. Той имаше лошо реноме, защото влачеше по себе си една тайфа хъшове със съмнителни средства на живение. Ив. Вазов, НО, 19-20. Младият професор бе наследил нещо от реномето на баща си — републиканец русофил. П. Вежинов, НБК, 78. Париж има реноме на световен културен център.
2. Без опред. Положителна репутация, известност, добро име. Заведението било прочуто, ползвало се с реноме. Там се хранели чиновници. СбАСЕП, 179.
— Фр. renommée.