РЕНОМИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от реномирам като прил. Книж. Който има добро реноме, име. На другия ден той беше в кафенето, в най-шумното и реномирано кафене, дето се събира цвета на целия град. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 30. Тя изпитваше известен страх от него. Но при произнасянето на фирмата на този реномиран дипломатически ресторант, който често бе посещавала с баща си, изведнъж ѝ стана някак по-леко. Ив. Мартинов, СНУ, 35. Реномиран хотел. Реномиран производител на вино.