РЀНТА ж. Периодично получаван доход от собствен недвижим имот, от земеделска земя, от вложен капитал или др., за който не се влага труд от страна на получателя. Имота си Мавруд предаде в кооперацията .. и сега живееше от рентата. Малко бяха нивите, малко беше и рентата през последните години. С. Северняк, П, 35. Давид Лазар не се занимаваше с нищо и вероятно живееше от ренти. П. Спасов, ХлХ, 180. Едни се страхуваха за сигурността на рентите си, други коментираха възбудено възможностите за нови печалби. Д. Димов, Т, 351. Поземлена рента. Годишна рента. Рента в натура.
— От фр. rente, нем. Rente или рус. рента.