РЀНТГЕНОВ, -а, -о, мн. -и. Мед. Физ. Прил. от рентген. Той извади от един шкаф голяма рентгенова снимка. Д. Кисьов, Щ, 256. — Но вие няма да си отидете неизлекуван, ако приемете предложението .. да дойдете в болницата за рентгенова снимка и основен преглед. Б. Балабанов, Избр. п ІІ, 55. Предстои ми още един рентгенов преглед и след това ще ме изпишат като напълно здрав. К. Калчев, ДНГ, 171. — Има рентгенова диагноза .. Сърдечна декомпенсация, втора степен. М. Радев, СР, 66. Рентгенов кабинет. Рентгенова лаборатория.
◊ Рентгенов апарат. Мед. Физ. Апарат за медицинско изследване и диагностика на вътрешните органи или за лекуване на някои болести с помощта на рентгенови лъчи; рентген. Рентгенова тръба. Физ. Вакуумен прибор за получаване на рентгенови лъчи, който се използва в медицината, физиката, техниката и др. Йонизацията се причинява и от електромагнитните лъчения с малка дължина на вълната, каквито са рентгеновите лъчи, които се получават в рентгеновата тръба. Вл. Андреев, АЕ, 17. Рентгенови лъчи; рентгеново излъчване. Физ. Мед. Електромагнитни невидими лъчи, получавани при попадане на поток от електрони върху насрещно тяло, които не се отклоняват и пречупват, проникват през веществата и имат приложение в науката и техниката, в медицината и др. В природата съществуват лъчи с още по-къса дължина на вълната от тази на ултравиолетовите. Това са рентгеновите лъчи и гама-лъчите. И. Орестов, СС (превод), 13.
— Друга (рядка) форма: р ь о̀ н т г е н о в.