РЕНТГЕНОГРАФЍЯ, мн. няма, ж. 1. Спец. Метод за изследване и изучаване на структурата на материалите с помощта на рентгенови лъчи. Когато се говори за успехи на машиностроенето, за разкриването на нови рудни находища, ние почти изпускаме предвид ролята на спектрографията и рентгенографията. Й. Малиновски, ХФ, 3.
2. Мед. Преглеждане или снимане на вътрешните части на тялото с рентгенов апарат. — Защо извършващият рентгенографията застава зад екран или дори остава в друга стая? — Облъчването с рентгенови лъчи е опасно както за рентгенолога, така и за пациента. Док., 2007, бр. 48 [еа].
3. Мед. Снимка на вътрешните части на тялото, направена с рентгенов апарат; рентгенограма. При рентгеновото изследване си служим и със снимки — рентгенографии. Л. Митов и др., ВБ, 55. Качествена е рентгенографията, на която добре се проследява белодробният рисунък. Г. Златарски и др., СМП, 253.
— Друга (рядка) форма: р ь о н т г е н о г р а ф ѝ я.