РЕПАТРЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от репатрирам и от репатрирам се. Книгата ни разказва в строга документална повествователност една от най-чудовищните страници на историята през този век — насилственото репартриране на повече от 2 милиона руси, украинци, казаци, калмици и други, които по време на войната са се намирали в Германия като военнопленници или като работници. Г. Марков, КЧС [еа]. Останалите военнопленници, .., подлежат на репатриране през 1949 г. РД, 1950, бр. 113, 4. Репатрирането на италианските военнопленници е напълно завършено. ВН, 1953, бр. 307, 3. Репатриране на бежанци.