РЀПЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, след числ. -ея, м. 1. Бурен с едри листа и кръгли бодливи плодове, които лесно полепват по дрехи, козина и др. Arctium lappa. В основите на мъхнатия каменен зид растяха бурени и широколист репей. К. Калчев, ЖП, 126. Той пак тичаше по същия път, из същите улички, обрасли с репей и пача трева. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 441. Не сте ли хвърляли и вие ония малки топчета от репей, които се закачат със своите кукички по дрехите и косите? З. Сребров, МСП, 11. Много популярно е използуването на отвара от репей като средство за укрепване на косата при косопад. Д. Станева и др., БВД [еа].
2. Обикн. мн. Плодът на това растение. Риж и гърчав, .., с проскубана козина, пълна с репеи, песът беше от ония, дето с най-голямо удоволствие гоним от двора си. Д. Бегунов, ЧОД, 41. В гривата на лъва се бяха заплели репеи и листа. Р. Панайотова, ЗП (превод) [еа].
◊ Лепвам се / лепна се (залепвам се / залепя се) като репей за някого. Разг. Непрекъснато и без стеснение, нахално следвам някого навсякъде и му досаждам с присъствието си. — Какво си се лепнал за мене като репей. Старшината нали ти каза да вървиш да си гледаш кокошките? Кл. Цачев, СШ, 108. Налепил съм се като репей за някого, нещо. Разг. Заловил съм се да работя с някого или съм се заел с някаква работа и не мога да се отделя.