РЀПЕР м. 1. Геод. Земемерски знак, който служи като изходна точка при измервания, нивелиране и при нанасяне на точки и линии от план на местността.
2. Воен. Добре видима точка от земната повърхност (като дърво, могила и др.), нанесена на артилерийски планшет, спрямо която се определят разстояния, посоки и други данни за стрелба. Подготовката за нощната стрелба беше вече към своя край. Прострелян бе и фиктивен репер. НА, 1963, бр. 4617, 1.
3. Прен. Отправна точка, показател, мярка за нещо. Изминаха повече от тринадесет години от датата 10 ноември, която основателно или не обявихме като репер за падането на комунистическия режим и начало на прехода към демокрация в България. ДП, 2003, кн. 51 [еа].
◊ Нивелачен репер. Геод. Геодезичен знак, обикн. метален болт, бетониран в масивни сгради, съоръжения или в земята, за трайно означаване на точки, чиято височина е определена чрез нивелация.
— От фр. repére.