РЕПЕТЀНТ м. Остар. Книж. Ученик или студент, който е останал да повтаря клас или курс; повтаряч. Там [в Разложката гимназия] от една година вече беше чичовия ми син, мой пръв братовчед и съименник. Беше репетент и свикнал с обстановката. П. Воденичаров и др., ИЧВП [еа].
— Нем. Repetent.