РЕПЕТЍТОР м. 1. Човек, който води репетиция на актьори в театър, опера, балет и др. След пенсионирането ѝ я бяха взели по наше настояване за репетитор в операта. С, 2006, бр. 5002 [еа]. Аз съм и репетитор, и педагог, а и художествен ръководител, но аз продължих и да танцувам в театъра. Нов., 2006, бр. 297 [еа].
2. Остар. Книж. Учител или ученик, който помага на слаб ученик да усвои необходимите знания, като повтаря урока с него. Към учениците с по-слаб успех ще прикрепяме персонално репетитори измежду студентите отличници. РД, 1950, бр. 262, 2. // Учител, под ръководството и наблюдението на който учениците учат уроците си, пишат домашните си и др. През 1804 година Ампер заминава за Париж, където е назначен за репетитор в Политехническото училище. К, 1966, кн. 5, 38. // Частен учител, който обучава ученик вкъщи. Кларис го представи: — Господин Никол, професор и репетитор на малкия ми син Жак. Л. Велчев, ТО (превод) [еа].
— Нем. Repetitor и рус. репетитор.