РЕПЕТИЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до репетиция (в 1 знач.). В малката репетиционна зала млад диригент, .., усърдно разучаваше с тамбурашкия си оркестър увертюра към „Севилския бръснар“ от Росини. Г. Белев, КР, 46. Той с удоволствие си спомня репетиционния период и често разказва за него. Т, 2002, кн. 1-2 [еа].