РЀПИЧКА ж. 1. Вид кореноплодно салатно растение от сем. кръстоцветни с дребен, кръгъл кореноплод, отвън червен, а отвътре бял, с приятно лютив вкус, употребяван за салата. Raphanus sativus. Отстрани на къщичката се вижда малка пристройка с чешма до нея. Зад чешмата — зеленчукова градина: боб, чесън, краставици, репички. К. Калчев, ДНГ, 60.
2. Кореноплодът на това растение. Гергина беше успяла да приготви салата от марули и репички, които бе набрала от градината. Д. Спространов, С, 92. Запъхтян се върна Лъв без опашка у дома си и подаде червената репичка на уплашеното си братче. АнтПБП [еа].
◊ Свеж като репичка. Разг. Много свеж, бодър. Някъде към три часа ми се додряма в офиса и отскочих да си легна за половин час. Толкова ми трябва, за да се почувствам свеж като репичка. Ема, 2008, кн. 4 [еа].