РЕПЛИКА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Точно повторение, възпроизвеждане; репликиране2. От ученика се изисква репликация (точно повторение) и той има усещането за плагиатство. Ив. Иванов, ДП [еа].
2. Биол. Процес на удвояване на молекулите на ДНК (при някои вируси — на РНК), чрез който се осигурява съхраняване и предаване на генетичната информация при клетъчното деление; редупликация. Наследствената информация се предава в клетъчното поколение чрез процеса репликация. Биол. ІХ кл, 2005, 92. Учени от Хонконг и САЩ идентифицираха синтетично съединение, което спира репликацията на грипните вируси. Класа, 2009, бр. 485, 10.
— От лат. replicatio ‘повторeниe’.