РЕПЛИКЍРАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от репликирам1 и от репликирам се. Няма дори следа от сблъсък .., нито дори репликиране. Пл. Дойнов, ЛВМ [еа].
РЕПЛИКЍРАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от репликирам2 и от репликирам се. Със своята известност двата монументални паметника безспорно са били обект на репликиране. Археол., 1991, кн. 4 [еа]. Репликиране на молекулата на ДНК.