РЕПРЕСА̀ЛИИ само мн. 1. Полит. Наказателни действия (като ембарго, скъсване на дипломатическите отношения, окупация, военни акции и др.), предприети към чужда държава и нейните поданици в отговор на неправомерни действия от нейна страна. Руският посланик в Цариград във вид на репресалии за тая дързост на българското правителство направи постъпка пред Портата по повод насилията, извършени в Южна България през време на изборите, и поиска нейната намеса в София. С. Радев, ССБ І [еа]. Уставът на ООН отрича репресалиите като средство за уреждане на международни спорове. ЕнцТ [еа].
2. Остар. Репресии. Трябва да се тури край на репресалиите и начало на реформите. Бълг., 1902, бр. 450, 1. Когато завих в една уличка в едно село (не споменавам имена, за да не изложа някого на безмилостни репресалии), внезапно се появи отпреде ми една тайнствена личност. Пряп., 1903, бр. 85, 3. Даже и в самите Съединени щати, въпреки репресалиите, привържениците на мира искат решително от правителството на Труман да прекрати намесата в работите на Корея и да отзове американските войски. РД, 1950, бр. 188, 4.
— От лат. repressalia.