РЕПРЕСЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. За държава, власт, управници — грубо потискам, преследвам някого, ограничавам със сила свободата му като наказателна мярка за негови действия. Не идеше нито да го арестуват, нито да го насилват. Ако репресираха и такива като Босия, къде щеше да му излезе краят. Д. Фучеджиев, Р, 264. В борбата си срещу Русия и русофилите Стамболов дръзва да репресира дори висши клирици на църквата. Сред тях се оказва и популярният български политик и бивш премиер Петко Каравелов, хвърлен в Черната джамия, където е малтретиран физически. Дем., 2001, бр. 156 [еа]. След триумфа обаче идват гонения — Хитлер го [Ерих Кестнер] репресира и забранява книгите му в Германия. Дори нацистите изгарят публично книгите му. Пол., 2008, бр. 228 [еа]. репресирам се страд.