РЕПУБЛИКА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Полит. 1. Привърженик на републиканска форма на управление. Като се видя в безопасност, пак стана патриот и републиканец. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 38. — Аз ви уважавам и ви обичам, господин Славейков. И ми е мъчно да помисля, че може да бъдете нихилист и републиканец. В. Геновска, СГ, 189. Баща му, краен републиканец, .., е бил по онова време редактор на един вестник във Валенсия. Б. Шивачев, Съч. І, 126.
2. Член на републиканска партия. Борбата между републиканците и демократите е всъщност борба за успеха на тия или ония предприятия, все в полза на капиталистите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 68. В САЩ например всеки данъкоплатец, бил той активист или аполитичен, може да види кой с колко пълни касите на републиканците и демократите. 24 часа, 2004, бр. 305 [еа]. Оказва се, че компанията е била щедър спонсор и на републиканците, и на демократите. Кеш, 2002, бр. 2 [еа].