РЕПУТА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Със съгл. и несъгл. опред. Установено мнение за някого или нещо в обществото; реноме, име. — Ще ви приказват, другарю Урумов... А вие винаги сте били човек с безукорна репутация. П. Вежинов, НБК, 171. Ботев имаше лоша репутация. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 166. — Макар че не беше редовен участник в гуляите .., той се ползваше с репутацията на весел и буен момък. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 111. Това обаче било достатъчно, за да попадне в затвора за цял месец, и, най-важното, още в началото на своята кариера да опетни репутацията си на честен човек. Хр. Ковачевски, СК, 80. Веднъж създадената лоша репутация трудно се променя. Нашата фирма в продължение на десетилетия минаваше за дребно квартално предприятие, търгуващо с посредствена стока. Б. Райнов, НН, 336-337. // Положително, благоприятно обществено мнение за някого. — Значи, вие сте танцували с Веригарова, подир като си отидох аз, ангажиран в един дуел с него, за да защитя твоята репутация, каляна от този безобразник? Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 90-91. — Репутацията ви няма да пострада. А. Гуляшки, МТС, 326. Тя се изсмя. — Грижите се за репутацията ми? Ем. Манов, БГ, 105.— Аз държа за своята репутация!... Колкото за пари, пари нямам! К. Калчев, СТ, 120. Това предположение стигаше да убие неговата репутация и да му отнеме клиентелата. БД, 1909, бр. 7, 2.
— От лат. reputatio.