РЀПЧА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. Говоря, отговарям троснато, сърдито, като се държа надменно, надуто; зъбя се. — На какво толкова се радваш? — На таланта си! — репчи се Динеков. Др. Асенов, ТКНП, 214. — Не ви съветвам да го оскърбявате и много-много да му се репчите. Д. Цончев, ОП, 15. — Че ти в колко битки си влизал досега, та се репчиш да ни даваш съвети? А. Гуляшки, ЗВ, 176. — А на тренировките, край! — кресна баща му. — Добре, татко — съгласи се веднага Камен и излезе от кухнята. Бащата остана да гледа след него учуден. .. — Друг на негово място щеше да се репчи, а той… Бр. Мормареви, ВТ [еа].