РЕСА̀ ж. 1. Съцветие от еднополови цветове на някои дървета или храсти като орех, върба, леска и др. Първи напомняха за себе си леските, които пускаха кафеникава реса. Д. Фучеджиев, Р, 278. Щом минаха постите и върбата пусна ресата си, Ставраки не закъсня да изпрати сватове. Д. Рачев, СС, 123. Изпука съчка и на пътеката най-напред се подаде груб ботуш, после една ръка отмахна надвисналите върбови реси и пред Борис се изправи баща му, ханът на България, Пресиян. Й. Вълчев, СКН, 83. Дървото се разтресе и от него капнаха пожълтели реси. А. Дончев, ВР, 29. Мъжките реси [на черницата] имат дълга дръжка, а на цвят са зеленикавожълти. Женските реси ще познаете по това, че са по-къси. Н. Боев и др., АРЖ [еа].
2. Съцветие на лоза. — Хубава реса имат лозята — обади се Тодор. — Ще се пие вино наесен. Г. Мишев, ЕП, 220. — Я виж каква реса... Грях е да похабиш такова лозе. К. Колев, ТЕ, 76.
3. Само мн. Тънки, нежни влакна, които израстват при върха на царевичен кочан; свила. Белите реси на царевицата отръскват над яснозелената царевична шума своите зърна. З. Сребров, Избр. разк., 160. Старата кукла, която имаше глава от памук и коса от царевични реси, се качваше на скрина. К. Константинов, ПТ [еа].
4. Само мн. Разг. Ресни. Той яздеше всеки ден черния си жребец .., седнал на прекрасно седло със златни реси. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 62. Поглади с ръка дългите червени реси на алището и нещо мило, домашно пропълзя в душата му. Б. Несторов, СР, 18. Често се повдигал крайчеца на златотканните реси / и не една ръка лилийна блясвала заголена. Е. Багряна, ЗМ, 53. И намирам, че най ми прилича / невестинска забрадка с реси. М. Петканова, КС, 25.