РЕСЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има реси или е като реси (в 1 знач.). Правите борове, .., печално отпущаха уморените си клони, облепени дрипаво и обвесени с ресист мъх. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 64.
2. Разг. Който е с ресни, с реси (в 4 знач.); реснист, реснат. Високият ѝ източен, .., строен стан, .., препасан халтаво с копринен златошит пояс, от който падаха дълги ресисти краища отпред, беше съвършенство на женствени форми. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 166.