РЕСНЍ мн., ед. (рядко) ресна̀ ж. 1. Снопче къси нишки за украса, които са привързани, прикрепени от единия край, а от другия висят свободно. Най-хубавото нещо у нея беше шалът — разкошен червен шал с гъсти дълги ресни. Й. Йовков, ЧКГ, 61. Простата дъсчена маса, която Киро даваше на квартирантите си и която обикновено беше покрита с хартия, сега се губеше в тежката тъкан и в гъстите ресни на жълтата копринена покривка. Г. Караславов, ОХ, 32. Боян Златев зяпна от учудване и изненадан се стъписа, щеше да се препъне в ресните на килима. А. Гуляшки, Л, 504. Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Райка за поводите, украсени с ресни и медни пулове. Ст. Загорчинов, ДП, 42. Ресната на покривката вече беше откъсната. Ал. Андреев, НСС [еа]. Над юнаците се дипли кадифян / червен байрак, обшит с ресни от жълто злато. П. П. Славейков, КП ІІІ, 135.
2. Разг. Реси, свила на царевица. Юрталана навлезе навътре. Гъста шума беше се сплела над каръците, едри мамули, обвесили ръждивокафяви ресни, се кръстосваха на всички страни и го тупаха по краката, по слабините и по кръста. Г. Караславов, С, 32. Кичур коси, като ресните на царевица, се подаваше под феса му. Д. Спространов, С, 66. Слънчев лъч заигра в косите ѝ, направи ги златисто-копринени като ресните на ранния кукуруз. А. Гуляшки, СВ, 229.
3. Само мн. Остар. Ресници, мигли. Нещо недобро имаше в очите му, загрозени от изрусели, почти бели ресни на клепачите. Й. Йовков, ПГ, 128. От време на време дългите ресни на еленовите ѝ очи трепваха, като на плач. А. Страшимиров, ЕД, 53. Във вътрешните ъгълчета на хлътналите му очи, засенчени с дълги бели ресни, се показаха две светли сълзи, готови да се отронят. Д. Калфов, ПЮН, 36.