РЕСНЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с ресни; реснат, ресист. Пианото бе заметнато с дълга ресниста покривка. Бл. Димитрова, ПКС, 264. Тотка наметна реснист шал на тръпнещите от сутрешния хлад рамена и тръгна след него. М. Яворски, ХСП, 174.


Източник: Речник на българския език (онлайн)