РЕСНЍЦИ мн., ед. (рядко) реснѝца ж. Малки косъмчета по края на клепачите, които предпазват очите; мигли. Големите ѝ черни очи бяха обкръжени с гъсти ресници. Й. Йовков, Ж 1920, 135. Върху ресниците ѝ трептяха сълзи. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 122. Спуснала тежки ресници, младата жена едва дигаше очи да погледне дружината. Ив. Гайдаров, ДЧ, 122. Под дългите ресници на полузатворените ѝ клепачи е застинал учуденият поглед на две тъжни очи. Св. Минков, ДА, 65. Една сълза увисна на ресницата ми. М. Кремен, РЯ, 281. Ти си като сълза върху ресница. К, 1972, кн. 8 [еа]. Изпод ресници тъмни огнен поглед / устреля гневно Фрина. П. П. Славейков, ЕП І, 36. Свежам ресници.