РЕСПЀКТ, мн. няма, м. Книж. 1. Уважение, почит. В обноските ѝ, в гласа ѝ има нещо особено, вдъхващо респект и благоговение пред нейната чистота. Г. Стаматов, Разк. ІІ, 121. За пръв път в живота си говореше с него като възрастен, .., без да изпитва никакъв респект нито от годините му, нито от парите му. Кр. Велков, СБ, 9. Всички събудени калоферци, .., са ученици на Ботя Петкова. Щом се заприкажеш с тях и попиташ за техния учител, те отварят уста да го характеризират с такова страхопочитание и респект, като че вечерта ще да се явяват напреде му за изпит. З. Стоянов, ХБ, 27. Внушавам респект.
2. Страхопочитание. Златан скоро забеляза, че макар да бе само обикновен сержант, дори офицерите се отнасяха с него с уважение и респект. П. Вежинов, ВР, 96. Мощният корпус на Военното училище с издигнатите в старинен стил кули и наредени край покрива бойници внушаваше респект. П. Илиев, ЛВ, 36.
— От лат. respectus ‘внимание, уважение’ през фр. respect.