РЕСПЕКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който се отнася до конкретно лице, институция и под., свързани с определен проблем, действие, дейност; съответен. Комисията е привършила своята работа и се е върнала вече в София да направи своя доклад до респективния министър. БД, 1909, бр. 1, 2. Направени са много предложения за предстоящата спогодба, но те ще бъдат най-напред внесени на одобрение на респективните правителства. У, 1911, бр. 217, 3. Ний настоятелно обръщаме вниманието на респективните власти да вземат час по-скоро нужните мерки. Пряп., 1903, бр. 17, 3.
— От фр. respectif.