РЕСПИРА̀ТОР м. 1. Мед. Апарат за изкуствено дишане. На пострадалия се осигурява чист въздух, по възможност и кислород, като се обдишва с ръчен респиратор. Г. Златарски и др., СМП [еа]. Той все още е свързан с респиратор и продължава да е в критично състояние. С, 2006, бр. 4671 [еа].
2. Предпазно устройство, покриващо устата и носа, което очиства вдишвания въздух от вредни газове, прах с помощта на филтри. Респираторът представлява маска с един или два сменяеми филтъра, която се закрепва пред носа и устата на работника и при вдишване задържа прашинките във филтъра. Х. Попйорданов и др., ПИ, 61. При работа в запрашен въздух работниците трябва да имат защитни очила и противопрашни респиратори. Хр. Марков и др., ТБ, 197. При липса или при неизправност на противогаза могат да се използват опростени средства за защита на дихателните органи. Към тях спадат респираторите, памучно-марлените превръзки и противопраховите платнени маски. Н. Иванов и др., ГО, 54.
— Нем. Respirator.