РЕСТАВРА̀ТОРСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. 1. Изк. Който се отнася до реставратор (в 1 знач.). Известен е и с реставраторската си работа върху старинни сгради. С, 2004, бр. 4206 [еа]. Едва през 1982 реставраторски екип се заема с почистването на вековните стенописи. Дем., 2001, бр. 160 [еа]. Реставраторски дейности.
2. Полит. Който е свързан с реставрация (във 2 знач.); реставрационен. Със симпатиите си към езичеството, с реставраторските си увлечения Владимир сам подготвяше, .., собственото си падение и скорошното Симеоново тържество. А. Гуляшки, ЗВ, 84-85. Не можем да позволим отново да се възраждат реставраторски тенденции към централизирана авторитарна държава, към едноличен режим. С, 1999, бр. 16 [еа].