РЕСТИТУЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Отгл. същ. от реституирам и от реституирам се; реституция. Съдебната практика приема, че правото на собственост върху национализираните или одържавени по реда на Закона за отчуждаване едрата градска недвижима собственост от 1948 г. се възстановява автоматично по силата на самия закон за реституиране на тези имоти от 1 март 1992 година. Дем., 2001, бр. 43 [еа]. Закон за реституиране на кооперативната собственост. Реституиране на земеделска земя.