РЕСТИТУЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Юрид. Който се отнася до реституция. Те са настанени в имот, който е предмет на реституционен иск. Мон., 2005, бр. 2421 [еа]. Най-доброто решение, което предлагат специалистите по вещно право, е да се излезе със специален реституционен закон. Кеш, 2003, бр. 47 [еа].