РЀСТО, мн. няма, ср. 1. Остатък от дадените при плащане пари, който се връща на купувача, клиента. Сервитьорът не отвърна нищо. Нито му върна ресто. Р. Балабанов, ТБК, 18. Заставаме пред гишето, два билета до крайната гара, връщат ми рестото, качваме се в последния вагон. Сл. Македонски, ЕЗС, 98. Оставих си ей така чантата, за да извадя пари от портфейла и да платя. И докато платя и получа ресто, и така нататък — чантата изчезна. Д. Калфов, Избр. разк., 384. Зарзаватчията изпълняваше поръчката и връщаше рестото. П. Мирчев, СЗ, 81. Продавачът искаше да му върне осем стотинки ресто, бил против бакшиша, но Миле отказа да ги вземе. Д. Бегунов, ЧОД, 34.
2. Като междум. Разг. За означаване на отказ, отрицание, възражение. На вратата на градината неочаквано се показа Иван, който носеше китарата на Гороломова, .. — Ресто, Иване, не трябва. Не му е сега времето. Й. Йовков, ПГ, 234. И в а н: — Хей, младеж!... Я се виж! Защо не изтри хубаво краката си? Н и к о л а й: — Изтрих ги, бай Иване, ама нали там при нас — ново строителство — една локва има... И в а н: — И ти — право в локвата!... Ресто! Бъди възпитан! Съобразявай се в какъв дом влизаш! О. Василев, Л, 21. А как ще щурмувате, моля? / С куршуми? / Не! Неуместно! / Ресто! — Не струва! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 17.
— Ит. resto.