РЕСТОРА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Ресторантски. В ресторантната зала се носят игривите звуци на народна мелодия. Ст, 1963, бр. 903, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)