РЕСТОРАНТЬО̀Р м. 1. Собственик на ресторант. След като затвориха „Астория“, компанията взе няколко бутилки водка и с две таксита отидоха на вилата на Радомиреца, един от видните столични ресторантьори. П. Вежинов, НБК, 64.

2. Управител на ресторант.

— От фр. restauranteur.


Източник: Речник на българския език (онлайн)