РЕТАРДА̀ЦИЯ ж. Литер. Художествен похват за забавяне на действието, на сюжетното развитие чрез вмъкване на описания, пейзажи, биографии на герои, философски разсъждения, спомени, лирически отклонения и др. Ретардацията, изкуственото забавяне на разказа с включването на нови мотиви и елементи, често нямащи пряка връзка с главната тема, е стилистичен похват, характерен за много вълшебни приказки. БНТв ІХ [еа]. Дълга ретардация, в която всезнаещият разказвач представя сцени от съвместния живот на Елисавета и полковника, .., подготвя възприемателя за последвалите събития. БЕЛ, 2005, кн. 1 [еа].
— От лат. retardatio ‘забавяне’.