РЀТИНА ж. Анат. Гъсто мрежесто разклонение на очния нерв в дъното на окото, което възприема светлинните дразнения. Дъното на окото е покрито с една нежна, чувствителна към светлинната ципа, образувана от разклоненията на зрителния нерв. Тя се нарича ретина. Физ. Х кл, 1951, 148. Веласкес е страдал от отлепена ретина на лявото око, което, благодарение на нестабилния контрол върху фокуса, му е позволявало да прави експерименти с движенията и светлината. ЛВ, 2007, бр. 39 [еа]. Едва през 17 век хората узнали, че в ретината на окото има „сляпо петно“. К, 1962, кн. 2, 37. Очилата намаляват или увеличават фокусното разстояние на очната леща, за да се постигне ясен образ върху ретината.
— Лат. retina.