РЕТУ̀Ш, мн. няма, м. 1. Спец. Обработка, подобряване на рисунка, фотографска снимка или негатив чрез нанасяне на сенки, поправяне на дефекти с молив, туш, бои, изстъргване или химическо избелване; ретуширане, ретушировка. Имаше само един портрет на Ищван Маарфи. Въпреки ретуша неприятно изпъкваше ръбестият му нос, приличен на клюн на граблива птица. П. Славински, ПЩ, 189. В началото Вадим се задоволяваше само да прекопирва на чиста прозрачна хартия ония картини от романите и списанията, които особено много му харесваха. .. може би до края на зимата нямаше да оцелее без ретуш и добавки нито една картина. Г. Русафов, ИТБД, 98. Притежава квалификация за професионален художник от гимназията по приложни изкуства и повече от година се занимава с ретуш и манипулация на фотографски изображения. Кап., 2008, бр. 13 [еа].
2. Спец. Обработка на камък чрез отчупване, откъртване с удар. Покрай ножовете и стъргалките, добре ретуширани от едната или от двете страни на пластинката, срещат се и удължени кремъчни остриета с лек ретуш по страничните ръбове и особено към върха. ВН, 1958, бр. 2245, 4.
3. Прен. Обработка на нещо (обикн. текст, литературно произведение) с цел да се представи в по-добър вид, да се разкраси. За големите грехове на Ставри ще разкажа по-нататък, .., ще изложа на показ грешния му живот такъв, какъвто е бил, без всякакъв ретуш. А. Гуляшки, ДМС, 203. Втората редакция няма да изисква друго освен ретуш — тъй ми се струва. П. К. Яворов, Съч. ІІІ, 1965, 260.
— От фр. retouche.