РЕТУШЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Спец. Обработвам, подобрявам рисунка, снимка, като ръчно нанасям сенки или поправям недостатъците ѝ. Младите съпрузи .. любопитствуват да узнаят кога ще бъде готова пробната снимка. — Ще ретуширате устата и веждите, нали? — пита мелодраматично Беба, съзнаваща тайно недостатъка на своите малко неправилни устни. Св. Минков, РТК, 139. Сигурно са се снимали поотделно: той е много по-млад от нея и гледа наляво, но някакъв хитър фотограф е драскал и ретуширал, докато е направил от двете снимки една. Л. Михайлова, Ж, 164. Сръчно ретушираше своите изрисувани портрети или картини. П. Шатев, МПР [еа]. Направих снимката, засмях го малко, ретуширах му бръчките. Чудомир, Съч. ІІ [еа]. С молив бръчките прикривам, ретуширам и изтривам, / вежди майсторски извивам, стария аз правя млад! Б. Балабанов, НС, 12. // Разш. Обработвам нещо, като поправям недостатъците му. После втвърдената маса се превръща във фини порцеланови вазички, .. двете жени внимателно ги ретушират с ножчета. ВН, 1960, бр. 2824, 2.
2. Прен. Обработвам нещо (обикн. текст, литературно произведение) с цел да се представи в по-добър вид; разкрасявам. Чрез бележки, добавки и вмъкване на отделни фрази в скоби или без скоби той [Каравелов] е успявал да ретушира много от прямолинейните изказвания на Ботева. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. ретуширам се страд.
— От фр. retoucher.