РЕТУШО̀Р м. Спец. Човек, който прави ретуш на картина, снимка и др. Обясняваме ѝ, че ретушорите ще изличат мастиленото петно от снимката. Тя се засмива и аз щраквам с апаратчето. Ал. Гетман, ВС, 302. Отчаяните ретушори периодично биват принудени да подсилват прошареността и да намаляват гъстотата на косата върху единствената снимка отпреди четвърт век на младежа. ЛИК, 1992, кн. 2, 8.

— От фр. retoucheur.


Източник: Речник на българския език (онлайн)