РЕФЛЀКСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Физиол. Който се отнася до рефлекс; рефлексивен, рефлективен, рефлекто̀рен. Рефлексният механизъм на съзнанието ѝ, който отстраняваше угризенията, болката и гнева, влезе веднага в действие. Д. Димов, Т, 479. Типичен пример за неволеви (неволни) движения са рефлексните движения: кашляне, кихане, мигане. Псих. Х кл, 144. Павлов доказа, че рефлексът е едно от най-характерните явления в животинския свят, а рефлексната дейност на нервната система — нейна най-важна функция. Анат. VІІІ кл, 155.
◊ Рефлексна дъга. Физиол. Анатомичен път, по който се предава нервният импулс и се осъществява рефлексът. Когато се изпълнява едно сложно заучено движение, „паметта“ на двигателните клетки, образуващи неговата рефлексна дъга, лесно оживява, когато дразненето потече по нея. К, 1966, кн. 9, 14.