РЕФЛЀКСИЯ ж. 1. Филос. Познание, насочено към вътрешния свят на субекта, в противоположност на познанието на външния свят.
2. Псих. Размишление, самонаблюдение, анализ на собствени мисли и преживявания. Книгите, впечатленията от произведенията на изкуството, критиката, рефлексията — ето омагьосаният кръг, из който се върти целият наш мир. Ив. Вазов, Съч. ХV, 100. От поетичното настроение поетът преминава към една префинена рефлексия, в която грее силната кондензация на блестящата мисъл. БР, 1931, кн. 4-5, 170. Критическото мислене може да се развива чрез използване на редица стратегии и техники, които подпомагат развиването на .. умение за рефлексия. БЕЛ, 2008, кн. 2 [еа].
3. Физ. Частично или пълно връщане на светлинен лъч, звукова или друга вълна при достигането ѝ до гранична повърхнина на две среди; отражение. Рефлексия на светлината.
— От лат. reflexio ‘отражение’.