РЕФЛЀКТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до рефлектор. Нютон построява първия рефлекторен телескоп.
РЕФЛЕКТО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Физиол. Който се отнася до рефлекс; несъзнателен, автоматичен, машинален, рефлексен, рефлексивен, рефлективен. Не е изключено да се получи остро рефлекторно свиване на артерии. Док., 2007, бр. 24 [еа]. Сега науката различава физиологически — рефлекторни сълзи, необходими за овлажняване и очистване на очите (така „плачат“ бозайниците), и емоционални сълзи, които възникват като по правило при печал и радост. К, 1986, кн. 8, 27. Със същото рефлекторно движение, с което бях хвърлил цигарата, се упътих към асансьора. А. Наковски, БС, 157. Когато в погледа случайно попаднат преки слънчеви лъчи, по чисто рефлекторен път очите се затварят.