РЕФОРМА̀ЦИЯ ж. 1. Само ед. Истор. Широко социално-политическо движение в Западна Европа през ХVІ век, насочено против феодализма, което отразява стремежите на формиращата се буржоазия и протича под формата на религиозна борба срещу католическата църква, в резултат на която възниква протестантството. Реформацията разтърси из основи римската църква. Т. Жечев, БВ, 97. — Добър ви ден, даскале! Слушат ли, слушат ли младенците? — изгърмява с гороломния си глас хаджи Енчо, като влазя ненадейно в класа и пресича на най-интересното място учителя, който ни разправя за реформацията. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 135.
2. Осъществяване на реформи; реформиране, реформаторство. Вътрешната реформация в научната библиотека е възможна. Кр. Върбанова-Денчева, ИК [еа]. Настъпва времето за нова голяма реформация. М. Русков, ДЕМ [еа].
— От лат. reformatio ‘преобразование’.