РЕФОРМЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Политическа доктрина, която отхвърля революцията и пропагандира реформите като път за развитие на обществото. Нима може буржоазният реформизъм да спаси света от това, което го заплашва. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 236. На 10 юни 1871 г., .., Ботев издава брой първи на в. „Дума на българските емигранти“. Още в уводната статия той отхвърля реформизма и го определя като главна язва на българското национално движение. Ив. Стоянов, ИБВ [еа]. Умерените били срещу крайните реформаторски тежнения, отстоявали умерен реформизъм. П. Петров и др., М І [еа].
2. Разш. Полит. Приемане, подкрепа на реформите в нещо (партия, отрасъл, държава и др.) като път за постигане на политическа или др. цел.
3. Книж. Осъществяване на реформи; реформиране, реформаторство. Селяните казват Чуйпетлово, държат на това име и напоследък бяха отблъснали административния реформизъм на околийския началник, който предписал на общинарите да прекръстят селото. П. Делирадев, В, 324-325. Обществен реформизъм.