РЕФОРМЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от реформирам и от реформирам се. Всички дотогавашни старания на злочестия реформатор [Селим ІІІ] да убеди общественото мнение, че реформирането на османската войска било въпиющо необходимо, отивали напусто. В. Мутафчиева, КВ, 269. Постигнат е известен напредък в реформирането на съдебната система и в борбата с корупцията. Мон., 2006, бр. 2570 [еа]. Реформиране на образованието. Реформиране на здравеопазването. Реформиране на администрацията.