РЕФРА̀КТОР м. Астрон. Вид телескоп, в който изображението на светлината се получава с помощта на редица лещи, образуващи обектив. Много скоро след изобретяването на лещовите телескопи (рефрактори) започват своята история и телескопите рефлектори, където за обектив служи вдлъбнато огледало. Вселена 69, 104. Главният наблюдателен инструмент на обсерваторията е огледален телескоп (рефлектор) с диаметър 60 см. Към него е монтиран допълнителен рефрактор. К, 1964, кн. 10, 25.
— От лат. refractus ‘пречупен’.