РЕФРА̀КЦИЯ ж. 1. Физ. Пречупване на светлинните лъчи при преминаване от една среда в друга. Светлинните лъчи се пречупват, като минават през слоеве на атмосферата, които имат различна плътност — получава се рефракция. К, 1977, кн. 9, 34. Още по-надалеч, под самия хоризонт, ярко блещукаше зеленина — може би шеги на атмосферната рефракция. Н. Теллалов, НВД (превод) [еа]. Рефракция на светлината.
2. Астрон. Изменение във видимото положение на небесните тела поради пречупването, което претърпяват идващите от тях светлинни лъчи при преминаване през земната атмосфера. Ако задържащият слой в атмосферата е не плосък, а изпъкнал, той може да действува на светлинните лъчи като лупа. Поради това даже Луната или Слънцето може да ни се сторят сплеснати, често обезформени или да ни напомнят на диск или паница. Това явление се нарича астрономична рефракция. К, 1967, кн. 8, 37.
— От лат. refractio ‘пречупване’.