РЕХАБИЛИТА̀ТОР м. Мед. Медицински работник, който се занимава с рехабилитация. Добре е да се консултира с рехабилитатор, за да му се препоръчат упражнения за заздравяване на мускулите. Мон., 2006, бр. 2588 [еа]. Рехабилитатори, логопеди, психолози, педагози и медицински сестри ще се грижат за болните деца. Дем., 2001, бр. 66 [еа]. После препоръча рехабилитатор за раздвижване .. Но рехабилитаторът дойде и като видя, че болният не може да се движи, нито да държи главата си изправена, вече не се върна. Док., 2007, бр. 43 [еа]. Три пъти седмично пък се провеждат процедури от рехабилитатор и кинезитерапевт с цел подобряване на развитието на децата. Земя, 2008, бр. 205, 2.

— Лат. rehabilitator.


Източник: Речник на българския език (онлайн)