РЕЦЕНЗЀНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен, създаден от рецензент. Излизат огромно количество тънички, шарени книжки от всякакви автори. Зърваш следите им в рецензентските хроники на един или друг вестник, чуваш за поредната премиера, ала тях самите най-често не успяваш да видиш на никой щанд. М. Кирова, КП [еа]. Появява се новата книжка на списанието. Съдържа думи по повод юбилейни дати, свързани с големи имена на театралната ни култура, .., стабилен рецензентски блок за нови спектакли. ЛВ, 2008, бр. 9 [еа].
2. Който е предназначен за рецензент. Рецензентски екземпляри на книга.
3. Който е присъщ на рецензент. — Най-важната ми бележка обаче е по същество. И преминал ненадейно от сухия рецензентски тон към задушевната дружеска реч, запитва: — Откъде ги изравяш всички тия типове бе, човек? Б. Райнов, СМ, 24. Рецензентски дух.