РЕЦЕПТУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мед. 1. Който се отнася до рецептура (в 1 знач.). Още през 12 в. пр. н. е. е създаден асирийски рецептурен справочник, описващ начините за приготвяне на лекарства. Г. Митева и др., ЕЛМ [еа]. Рецептурен сборник.
2. Който се отнася до рецепта (в 1 знач.). Хората с хронични заболявания, които получават безплатни лекарства, трябва да имат рецептурна книжка. Дем., 2001, бр. 147 [еа]. Рецептурна бланка.