РЕЦЕСЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Биол. За признак, ген и др. — който не се проявява, за разлика от друг от същия вид. Противоп. доминантен. От двойката родителски признаци в първото поколение хибридни растения се проявявал само единият признак. Преобладаването на един признак той [Мендел] наричал доминиране, а самия признак — доминантен, признакът пък, който не успява да се прояви, нарича рецесивен. К, 1966, кн. 4, 45. — Когато комбинирате хибридите един с друг, влизат в действие рецесивните гени и тогава се получават високи и ниски растения. Ив. Златарски, СБ (превод) [еа]. Рецесивен алел на гена. // Който се отнася до такъв признак, ген и др. Броят на тъмнокосите деца всяка година се увеличава. Светлият цвят на косата се дължи на особен ген в човешкия организъм, който има рецесивен характер. П, 2004, бр. 1 [еа].